Анелизе Мари „Ане“ Франк е немско момиче от еврейски произход, най-известно със своя посмъртно публикуван Дневник, в който описва двете години, които прекарва със семейството, криейки се в Амстердам. Дневникът на Ане вероятно е най-четеното произведение от цялата литература за Холокоста в целия свят.
Тя е родена през 1929 г. във Франкфурт, Германия. Семейството ѝ бяга в Амстердам от преследването на нацистите. През 30-те години баща ѝ създава успешен бизнес. Семейство Франк остават в предвоенния си апартамент до 1942 г., когато по-голямата им дъщеря, Марго, получава официална призовка да се яви в нацистки трудов лагер. Това задейства план, предвиден за по-късен етап от войната, съгласно който семейството се скрива в тайна пристройка на служебната сграда на бащата Ане – Ото Франк. С тях се укрива бизнес партньорът на Ото – Херман ван Пелс с жена си Аугусте и синът им Петер.
В този период Ане записва преживелиците си, докато се крият, и като любопитен тийнейджър, който сега расте. През пролетта на 1944 г. след като чува по радиото военновременен призив да се пазят разкази за окупацията от първа ръка, Ане започва да редактира и пренаписва някои части и изменя стила и фокуса си. Освен че описва ежедневието в скривалището, Ане разсъждава относно своята национална и религиозна идентично, както и други зрели теми, включително трудните взаимоотношения с майка си, любовната история с Петер ван Пелс и физическите изменения след пубертета.
На 4 август 1944 г., когато Ане е на 15 г., след незнаен донос скривалището на семейство Франк е разкрито, а семейството – арестувано и затворено в транзитния лагер Ветерборк. На следващия месец са депортирани в Аушвиц. През октомври 1944 г. Ане и Марго са изпратени в Берген-Белзен, където и двете умират от тиф през март 1945 г. само няколко седмици, преди лагерът да бъде освободен. Ото Франк е единственият оцелял Холокоста от семейството.
След войната Мип Гис, една от холандските християнки, които помагат за укриването на семейството, дава на Ото дневниците, които Ане е писала. Ото Франк ги публикува в книга, наречена Дневникът на едно младо момиче (на български има няколко издания: „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“, „Дневникът на Ане Франк“ и „Задната къща“), която първо се поява в Нидерландия през 1947 г. и впоследствие е преведена на повече от 50 езика. Къщата, в която те се крият в Амстердам, на ул. Принсенграхт 263, е превърната в музей и се посещава от хиляди всяка година.
