Моше Бейски е роден в село Дзялошице близо до Краков, Полша, през 1920 г. В младежките си години Моше се присъединява към ционистко младежко движение, което координира имиграцията на полски евреи към британската Подмандатна Палестина. За съжаление, проблеми със сърцето и немската инвазия в Полша през 1939 г. му попречват да потегли с останалите.
През 1942 г. повечето евреи в Краков са депортирани в концентрационни лагери и семейство Белски е изселено. Моше и братята му, Ури и Дов, са депортирани в Плашов – концентрационен лагер в покрайнините на Краков.
В навечерието на Втората световна война в Краков живеят повече от 60 000 евреи. Към 1945 г. почти всички вече са депортирани или в Аушвиц, или в Плашов.
Една нощ Моше прави дързък опит да избяга от лагера и успява да се измъкне от пазачите на затвора и да се промъкне през оградите. След като успява да избяга, търси убежище при старите си съседи, чиито деца са били негови приятели и съученици. Семейството от страх да не бъде заловено от нацистите отказва да го подслони. Отчаян, Бейски се връща в Плашов.
„Бяха живи скелети. Помня много добре как се влачеха наоколо, подкрепяйки се един друг, докато влизат в лагера. Надявам се, че никой никога няма да види такава гледка. Бяха почти 100…“
Моше и двамата му братя в крайна сметка са зачислени на работа във фабриката на Оскар Шиндлер. През цялата война Моше прави гумени печати със символа на нацисткия режим и фалшифицира документи и паспорти, с които Шиндлер прекарва евреи извън границите на Полша.
Тримата братя Бейски в крайна сметка са освободени от Червената армия през май 1945 г.
След войната Бейски имигрира в Израел и завършва право. Малцина знаят, че Моше е оцелял от Холокоста до момента, в който свидетелства в процеса срещу Адолф Айхман през 1961 г. По време на своите показания Бейски по въздействащ начин разказва за условията в концентрационния лагер в Плашов и говори за кошмарното отчаяние и безпомощност на затворниците от еврейски произход в лагера.
По-късно Моше Бейски става съдия във Израелския върховен съд и председател на Комисията за праведниците на света към Мемориала Яд ва-Шем.
Бейски поддържа близки отношения с Оскар Шиндлер в продължение на години и през 1974 г. след смъртта му държи трогателно слово за възхвала.
Източник: Яд ва-Шем
