Арнолд Ерлангер е роден през 1916 г. в Ихенхаузен, Германия, и е син на месар, служил през Първата световна война. На 13-годишна възраст Арнолд си намира работа във фабрика, когато родителите му повече не могат да си позволят да го пращат на училище. След това през 1935 г. нацистите прокарват Нюрнбергските закони. Сестра му остава без работа и на семейството му е забранено да участва в социални, атлетически и културни организации. След Кристалната нощ Арнолд е събран с още 30 000 други мъже и е изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд. Пуснат е от там скоро след това при условието, че ще напусне Германия в рамките на три месеца. Ерлангер бяга от страната и отива в Нидерландия през февруари 1939 г., където работи във ферма като ковач. Към средата на 1940 г. Нидерландия се предава на нацистите само след един ден бомбардировки от въздушните сили – Луфтвафе.
„Имам татуиран номер на ръката, във всеки лагер ни татуираха номера, повече не бяхме човешки същества. Само в Аушвиц татуираха номера на ръката. В другите концентрационни лагери номерът беше на униформата или на табела, която виси на врата.“
Ерлангер скоро е арестуван и изпращан в различни концентрационни лагери. Първо пристига в трудовия лагер Омен, където е принуден да забавлява немските офицери и да търпи тормоз. Следващата спирка в кошмарното му пътуване е в Буна-Моновиц – подлагер на Аушвиц, където работи на полето и като заварчик. След това е изпратен в концентрационния лагер Флосенбюрг, където е принуден да извършва още по-тежък труд. Флосенбюрг е освободен през април 1945 г. Ерлангер е един от единствените двама оцелели от Холокоста от неговото село. След войната Ерлангер се връща в Нидерландия, където се жени за еврейка, чийто мъж е загинал в Холокоста. Общо той е загубил повече от двадесет и пет лели и чичовци. След това Ерлангер напуска Европа и заминава за Австралия, където по-късно пише мемоарите си под заглавието „Избери живота“ (Choose Life). В тях анализира преживяванията си по време на Холокоста и описва как способността да работиш определя дали ще живееш или ще умреш като затворник. Когато си счупва дясната ръка в трудовия лагер Буна-Моновиц продължава да работи, въпреки че не може да държи инструменти.
Източник: Център за Холокоста над евреите Мелбърн
