Рита Леви-Монталчини е родена в семейство на сефарадски евреи в Торино, Италия, през 1909 г. Тя е изгонена от Торинския университет, след като италианският фашистки лидер Мусолини прокарва антиеврейски закони през 1938 г.
Тези закони не позволяват Монталчини да продължи да следва в Италия. През 1939 г. по покана на Института за неврологични проучвания в Брюксел заминава за Белгия, за да се включи в изследователския проект там. Времето ѝ там приключва бързо и тя се връща в Италия през същата година от страх, че немците ще превземат страната.
Семейството ѝ е поставено пред избор между две възможности: да имигрира за САЩ или да остане в Италия по расовите законите на Мусолини. Избират второто и остават в Италия, но напускат Торино. При пристигането си във Флоренция Рита прави лаборатория в спалнята си, за да продължи проучванията си.
„Трябва да благодаря на Мусолини, че обяви, че принадлежа на нисша раса. Това ми даде радостта да работя, но вече уви не в университетския институт, а в спалня.“
След немското нашествие в Италия през септември 1943 г. повечето евреи от северната част на страната са събрани и изпратени в Аушвиц. Учените предполагат, че в периода между септември 1943 г. и края на войната през март 1945 г. повече от 10 000 евреи са депортирани от Италия в концентрационни лагери. Повечето от тях – около 7 700, са убити, предимно в Аушвиц.
Семейството на Рита е принудено да се укрива във Флоренция, където получават подкрепата на семейства без еврейски произход до освобождаването на Италия през август 1944 г.
През 1986 г Рита Леви-Монталчини е удостоена с Нобелова награда за физиология или медицина за откритието на растежен фактор за нерви. По-късно в живота си създава програма за подкрепа на млади африкански изследователки. Издъхва през 2012 г. на 103-годишна възраст.
Източник: Световен еврейски конгрес
