Хадж Амин ал-Хусейни (1897 г. - 1974 г.) е ислямски духовник един от основоположниците на радикалния ислямизъм, основаващ се на националистически, противоеврейски и противодемократични ценности, чието постигане оправдава насилствените действия. Той прави пропагандаторски излъчвания за Третия райх, които все още са от централно значение за яростните форми на омраза срещу евреите и срещу Израел. Съвременната наука отхвърля идеята, че той е изиграл роля в посока изпълнение на Окончателното решение през 1941–42 г.
Ал-Хусейни е роден в Йерусалим в края на XIX в. в богато и влиятелно семейство. Учи в Йерусалим, Кайро и Истанбул, а през 1910 г. е нает в Османската армия. Той е назначен за главен мюфтия на Йерусалим и председател на Върховния мюсюлмански съвет от британците през 1921 г., когато те получават мандат за управление на Палестина от Обществото на народите. Тези позиции превръщат ал-Хусейни в най-могъщия глас на палестинската мюсюлманска общност по онова време. През 1936 г. става председател на Върховния арабски комитет, ключов за Арабското въстание през 1936–39 г., предизвикано от убийството от страна на британците на шейх Езедин ал-Касам през 1935 г. и последващото убийство на двама евреи през април 1936 г. Ал-Хусейни е принуден да избяга от Подмандатна Палестина през 1937 г., след като британската администрация обявява комитета за незаконен. Хусейни прекарва следващите няколко години в изгнание – първо в Ливан, а после в Ирак.
На 21 ноември 1941 г. ал-Хусейни лети за Берлин, където се среща с Хитлер на 28 ноември. Хитлер посреща топло ал-Хусейни, въпреки че отказва публично да заяви своята подкрепа. Немците обслужват ал-Хусейни в луксозна вила в Берлин, но отказват да уточнят плановете си за арабския свят, нито мястото на ал-Хусейни в тези планове. Но го използват да помогне с наемането на около 25 000 босненски мюсюлмани във Вафен СС (въоръжените сили на СС) през 1943 г.
Реториката, насочена срещу евреите в пропагандните излъчвания на ал-Хусейни по поръчка на Третия райх, е пропита с отрова. През март 1944 г. той държи реч, в която призовава слушателите си: „Изправете се като едно цяло и се борете за свещените си права. Убийте евреите, където ги намерите. Това е радост за Бога, историята и религията.“ След кратък период на задържане под домашен арест във Франция той се завръща в Близкия изток и прекарва кариерата си след 1945 г. в Египет и Ливан като призовава към насилие срещу евреите и унищожението на Израел до смъртта си в Бейрут през 1974 г.
