Лагерът Вестерборк в Нидерландия е най-известен заради ролята си на транзитен лагер в Окончателното решение от 1942 г. Той е отправната точка за много холандски евреи, които пристигат в лагерите на смъртта в периода 1942–44 г.
Вестерборк първоначално е изграден от правителството на Нидерландия като лагер за бежанците от Нацистка Германия през 1939 г. От юли 1942 г. нататък лагерът действа като транзитен лагер (Durchgangslager) за СС. С първите транспортирания 2030 евреи напуснат Вестерборк в посока Аушвиц на 15–16 юли 1942 г. Те пристигат на 17 юли. В архива Хроники от Аушвиц се посочва, че 449 души са убити с пристигането си.
От октомври 1942 г. лагерът се ръководи от оберщурмфюрера на СС Алберт Конрад Гемекер. Той установява график, според който депортации има всеки вторник. От Вестерборк тръгват 103 курса в периода между юли 1942 г. и септември 1944 г., с които са депортирани 97 776 души. Транспортите отвеждат до Аушвиц, Собибор, Терезин/ Терезиенщат и Берген-Белзен. На 19 май 1944 г. 245 синти и роми също са депортирани в Аушвиц от Вестерборк.
Вестерборк е първоначалното направление на Ане Франк и обитателите на „тайната пристройка“ на ул. Принсенграхт 263. Те са задържани във Вестерборк до депортирането им на 3 септември. Всичките обитатели от скривалището на Принсенграхт с изключение на Ото Франк са убити в различни лагери в рамките на следващите няколко месеца: Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф в Берген-Белзен през март 1945 г.
