Вел д-Ив е съкратеното наименование на Велодром д’Ивер (Зимният колодрум). Това е мястото, на което са струпани между 7 000 и 13 000 чуждестранни, бездомни евреи след акция за събиране, проведена на 16–17 юли 1942 г. от френските власти и длъжностни лица. След пет дена задържаните са прехвърлени в транзитни лагери и оттам в Аушвиц, където повечето от тях биват убити.
Мерките срещу евреите се затягат през 1942 г. През май евреите са принудени да ходят с жълта звезда, а през юни СС се среща с френските власти, за да координират национално събирането на евреите. Рене Буске, началник на френската полиция и Луи Дарке де Пелепуа, Вишиският комисар по еврейските въпроси, участват в подготовката и осигуряват одобрение от немците да променят датата за събиране от датата на Деня на бастилията (14 юли) на 16 юли. На 13 юли Емил Енекин, началникът на полицията в Париж, изпраща подробните планове за операцията в префектурата (полицейския участък). Натоварена със задачата да съберат 28 000 евреи от района на Париж, полицията трябва да докладва на всеки час.
Към края на 16 юли парижката полиция, представители на френските власти и членове на антисемитската и фашистка политическа партия Parti Populaire Francais, водена от Жак Дорио, събират над 11 000 души, в това число 3 625 деца. Незабавно 6 000 са изпратени в транзитния лагер в Дранси. Останалите са задържани във Вел д’Ив в следващите пет дена. Според някои изчисления общият брой на заловените е 13 000.
Вътре във Вел д’Ив стъкленият покрив е запечатан и боядисан в синьо, за да отговаря на изискванията за затъмнение, което означава, че температурата вътре бързо се покачва в лятната жега. Без подходяща канализация и без храна и вода, освен предоставената от Червения кръст и квакерите, условията вътре рязко се влошават. Сара Лихтщайн-Монтар, тогава на 14 г. описва условията за френската телевизия през 2017 г.: „Вътре имаше вече 5 000 души. Беше ужасяващо. Беше страшна врява. Деца търчаха наоколо, но родителите стояха безмълвни на скамейките. Носеше се отвратителна смрад. Малкото на брой тоалетни бързо се запушиха. Виждах възрастни да ходят по нужда навсякъде.“
След пет дена задържаните са изпратени в транзитни лагери в Дранси, Питивие и Бон-ла-Ролан. Възрастните са отделени от децата и депортирани в Аушвиц. Децата, 3 000 на брой, са депортирани в Аушвиц няколко месеца по-късно и са убити. Общо 77 000 евреи от територията на Франция са убити в концентрационни лагери и центове за убийства.
