Райнхард Хайдрих е един от главните архитекти на „Окончателното решение“. Като началник на щаба за сигурност на Райха (RSHA), който се отчита само пред Химлер и Хитлер, той има отговорността да координира идентификацията, транспорта и убийството на европейски евреи от лятото на 1941 г. Той организира и е домакин на Ванзейската конференция през януари 1942 г., малко преди да бъде убит през май същата година от чешки бойци от съпротивата (обучени и въоръжени от британското разузнаване).
Хайрдих се присъединява към Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) в началото на 30-те след 10-годишна служба в немския флот. Той бързо се издига по стълбицата в СС, разработвайки вътрешната полиция на партията, зихерхайтсдийнст – Sicherheitsdienst. През 1934 г. е назначен за началник на Гестапо – ново сформирование, което обединява съревноваващи се помежду си политически полицейски агенции. През 1939 г. щабът за сигурност на Райха се слива с немската полиция по нареждане на Хайдрих. По-късно същата година той създава айнзацгрупите – мобилни отряди, които следват вермахта в Полша и изпълняват нареждания за унищожение. През 1941 г. Хайдрих е основният мозък зад Операция „Барбароса“ и отправя заповеди на айнзацгрупите, които ще убият около 1,2 милиона жертви на Холокоста.
На 31 юли 1941 г. Хайдрих получава писмо от Херман Гьоринг, с което се иска да направи „цялата необходима подготовка относно организацията, материалния аспект и финансовите гледни точки за окончателното решение на еврейския въпрос в европейските територии под немско влияние“. От протокола от Ванзейската конференция на 20 януари 1942 г. става ясно, че Хайдрих интерпретира задачата в много по-голям мащаб, като е набелязал като цели 11 000 000 евреи в 32 страни, включително и такива извън контрола или влиянието на Германия по онова време.
