Албания е уникална сред страните в Европа по това, че през 1945 г. еврейското населени в страната е по-многобройно в сравнение с 1938 г. Това се дължи на толерантността и гостоприемството, наречено беса, което означава „да спазваш обещание“, и което поставя гостите под закрилата на местната общност.
През 1938 г. има около 200 евреи в Албания, което е миниатюрна част от цялото албанско население от 800 000 души, повечето от които мюсюлмани. Броят на евреите нараства рязко до 1800, когато евреи бягат от Германия, Австрия, Сърбия, Гърция и Югославия и пристигат транзитно по пътя си към Америките, Турция или Подмандатна Палестина.
През 1939 г. Италия нахлува в Албания. Италия се опитва да установи расови закони, но не изисква от евреите да носят значки за разпознаване, нито им забранява да празнуват еврейските празници. През 1941 г. Косово е присъединено към територията на Велика Албания, а Германия настоява италианците да изпратят около 500 евреи от региона. Реално само около 60 евреи са убити заедно с група други затворници, определени като „нежелани чужденци“. Бежанците от еврейски произход са поставени в така наречени „полета за концентрация“ близо до Кавале и около 100 еврейски домакинства от Прищина са отведени в Берат. В крайна сметка около 400 евреи предимно бежанци са депортирани в Берген-Белзен, където около 177 от тях загиват.
През септември 1943 г. след падането на Мусолини Албания преминава в ръцете на немците. Немците изискват списък на евреите, но албанските власти отказват. Когато немците се опитват да арестуват евреите във Влора, партизани осуетяват операцията, като демонстрират, че те контролират околните земи. Навсякъде другаде опитът на немците да открият евреи се проваля от отказа за сътрудничество от страна на албанските власти. Една от спасителките Лиме Бала описва в Яд ва-Шем – израелския мемориал за Холокоста, как албанците крият своите еврейски подопечни пред погледа на всички:
Бяхме много бедни – дори нямахме маса за хранене; но никога не им позволихме да плащат за храна или подслон. Ходех в гората за дърва и да нося вода. Отглеждахме зеленчуци в градината ни, затова имахме достатъчно храна. Евреите прекараха в нашето село петнадесет месеца. Бяхме ги облекли като земеделци – като нас. Дори местната полиция знаеше, че селяните крият евреи.
