Равин Лео Бек (1873 г. – 1956 г.) е немски реформистки равин, който изпълнява длъжността председател на Reichsvertretung der Juden in Deutschland (Централната организация на евреите в Германия) от създаването ѝ през септември 1933 г. до нейното закриване през 1942 г. От 1942 г. Бек е затворен в Терезиенщат (Терезин), където словата му по история и философия, изречени само по памет, носят утеха и увереност въпреки ужасяващите условия. След освобождаването на Терезиенщат емигрира в Британия, където живее до смъртта си през 1956 г.
Видният реформистки равин Бек е начело на немското реформистко движение и председател на Allgemeiner Deutscher Rabbinerverband (Междуобщностна асоциация на немските равини) – организация, която включва и либерални, и ортодоксални равини. Тези позиции, съчетани със славата му на човек с ерудиция, разсъдливост и почтеност, го превръщат в очевидния избор за председател на новия Reichsvertretung от септември 1933 г.
През 1942 г. отива с останалите немски евреи в Терезиенщат – комбинация от гето и лагер (още Терезин), където изпълнява ролята на учител, равин и утеха, „символ на почтеността, крачеща сред ненадминато зло“. След освобождаването Бек предотвратява убийствата за отмъщение на охранителите на лагера и се уверява, че всички болни получават помощ и облекчение, преди да приеме да потегли за Англия. Той умира в Лондон през 1956 г.
Мотивацията на Бек да остане в Германия и да се съгласи да бъде депортиран, както той прави, е трудно да бъде разбрана със сигурност, но писанията и анекдотите му очертават идеята. В периода 1933–42 г. Бек е арестуван поне пет пъти. Първият случай е през 1935 г., когато пише за службата молитвата Кол Нидре (с които започва честването на Йом Кипур), която обобщава не само неговото разбиране за положението, в което се намира немското еврейство, но и съдържа отговор за това затруднение, отговор, който Бек моделира по време на нацистката ера:
Нашата история е историята на величието на човешката душа и достойнството на човешкия живот. В днешния ден на болка и мъка, заобиколени от срам и позор, ще обърнем взор към отминалите дни. От поколение на поколение Бог взема обратно бащите ни, а днес ще вземе и нас в предстоящите дни. Свеждаме глави пред Бога и оставаме прави и изпънати пред човека. Знаем кой е нашият път и виждаме пътеката към нашата цел.
