Холокостът засяга хора във всички европейски страни, в Северна Африка, а заветът му се усеща по целия свят. Трудно е да се даде точен отговор заради изменения в националните граници в Европа преди, по време и след Втората световна война. Убитите в Холокоста са умъртвявани предимно в лагери и гета, разположени в окупираната от нацистите Полша, или в разстрели на изток, в Прибалтийските страни и из територията на СССР (днешни Беларус, Украйна и Русия). Освен това еврейските общности в Румъния, Хърватия и Унгария са системно преследвани и избивани от местните власти, както по немско нареждане така и по собствена инициатива. Жертвите пристигат от цяла Европа и от френските владения в Северна Африка и не е възможно да са били разпознати, концентрирани и транспортирани без помощ на местно ниво и без сътрудничеството на презгранични железопътни мрежи. Например евреите, депортирани от Корфу през юни 1944 г., пътуват девет дена и преминават по множество национални железопътни мрежи по пътя си.
Въздействието на Холокоста се усеща силно обаче и отвъд Европа. Ако включим страните, към които се отправят бежанци, в които близки са научили за убийството на своето семейство, или в които оцелелите след Втората световна война създават дом, то тогава може да се каже, че Холокостът е глобално явление.
