Въпросът до каква степен германското общество се съгласява с расовите политики на нацистите е предмет на разгорещен дебат. Трябва да се прави разлика между периода на „възкачване на власат на Нацистката партия“ (1924 г. – 1933 г.), предвоенния период (1933 г. – 1939 г.) и периода след Втората световна война. Цялостната картина е такава, че преди нацистите да дойдат на власт е възможно германците да не са разбрали напълно важността на антисемитизма в нацистката идеология, тъй като за целите на изборите върху него не се поставя силен акцент, в предвоенния период на Третия райх расовата политика се ускорява от обществото и от самия режим. По време на Втората световна война изглежда, че това, което се случва с евреите в Германия и по други места, е публична тайна. Степента и естеството на противниците на режима (и сериозността на наказанията) също се изменят в тези три периода.
До 1933 г. (периода на „възкачване на власт“) пропагандата на нацистите включва яростни антисемитски изображения, но омаловажава ролята на антисемитизма в области, за които се смята, че ще има обратен ефект. Проучвания показват, че немците стават антисемити, защото стават нацисти, а не защото антисемитизмът е от основните черти на NSDAP. В предвоенния период между 1933–39 г. обаче немското гражданско общество предприема собствени мерки, като изключва и сегрегира евреите по начини, които надминават политиките на режима, тъй като имат икономическа полза от изключването на евреите от икономическия живот. Архиви на Гестапо показват, че най-много арести за нарушаване на расовите закони произлизат от информация подадена на Гестапо от информатори, въпреки че не е ясно дали тези информатори не са преследвали лични цели или са действали въз основа на идеологически убеждения.
По време на Втората световна война знанието за случващото се с немските евреи и „на изток“ е широкоразпространено, тъй като има снимки и фотографии от войници в окупираната Полша и СССР, които описват зверствата. Пропагандни съюзнически излъчвания също предоставят подробности за случващото се, както и групите за съпротива като Бялата роза в Мюнхен. Все по-строгите мерки срещу опозицията вътре в страната вървят ръка за ръка с по-строги наказания за прикриване или помощ на евреи.
Що се отнася до противопоставяне срещу политиките и зверствата най-важният факт е свързани с преките извършители. Има множество примери за войници и полицаи, които са „извинени“ в действията за убиване, ако покажат нежелание да участват. Няма пример за извършител, който е наказан за това, че е отказал да убива.
