Бермудската конференция през април 1943 г. е среща на правителствата на САЩ и Великобритания, която е планирана като отговор на нарастващия натиск върху администрацията на Рузвелт да предприеме действия срещу все по-интензивното преследване и убийство на европейски евреи. През есента на 1942 г. Герхард Ригнер от Световния еврейски конгрес носи вестта, че немците планират да убият евреите в Европа, на равин Стивън Уайз – виден еврейски лидер в САЩ. Държавният департамент в САЩ с неохота потвърждава информацията, а Уайз организира митинг на Медисън Скуеър Гардънс в Ню Йорк и лично лобира пред Рузвелт.
Самата конференция обаче е по-скоро тренировка за връзки с обществеността, отколкото съществено обсъждане на възможностите за спасение. Като местоположение за провеждането са избрани Бермудските острови заради своята отдалеченост, която няма да позволи широко медийно отразяване. Както и за Евианската конференция през 1938 г. дневният ред е съгласуван предварително и изключва „радикални“ мерки, като увеличаване на имиграционните квоти в САЩ и Подмандатна Палестина. Делегациите дори отказват да обсъдят изпращането на помощи на затворниците в лагерите. Вместо това участниците дискутират съживяването на Междуправителствения комитет за бежанците – орган, създаден в Евиан, за да преговаря с Нацистка Германия, въпреки че през третата година от войната вече няма страна за преговори. Конференцията не постига нищо.
