Евианската конференция през юли 1938 г. не постига никакъв значителен резултат, защото страните не проявяват желание да се изправят против опозицията в своите държави, нито искат да рискуват други чуждестранни политически последици, за да увеличат имиграционните си квоти. Единствената страна, която предприема действия – Доминиканската република, е твърде малка и може да поеме едва малка част от хилядите, които отчаяно се опитват да напуснат Германия и Австрия.
Конференцията е свикана през май 1938 г. от американския президент Франклин Рузвелт и води до ликуване сред американските евреи. Докато тече подготовката за конференция, става ясно, че Великобритания, Франция и САЩ не толерира по-нататъшна миграция, и че САЩ, обхванати от изолационистки и шовинистки настроения, очаква страните от Латинска Америка да увеличат квотите за имиграция, но не и самите те да приемат повече. Великобритания преговаря да участва в конференцията само ако не се обсъжда Подмандатната Палестина, а Франция настоява сесиите да се провеждат при закрити врати. В САЩ проучване, публикувано в сп. Форбс през юли 1938 г., показва, че почти 68% от интервюираните вярват, че „в условията такива, каквито са, трябва да се опитаме да не допускаме [бежанци].“ По-малко от 5% от американците подкрепят увеличаването на имигрантските квоти.
По време на самата конференция 32 страни се срещат и не се договарят да направят нищо. При положение че Великобритания, Франция и САЩ отказват да предприемат нещо, другите страни също отказват. Австралийският делегат позорно се изказва, че „ние нямаме реален расов проблем, ние нямаме желание да внесем такъв, като подкрепим каквато и да е схема за мащабна чуждестранна миграция“. Голда Меир, която следи конференция от името на Yishuv – еврейската общност в Подмандатна Палестина дори няма право на изказване към делегатите.
