Множество от концентрационните лагери са запазени доколкото е възможно във вида, в който са останали след освобождаването им. Други места са запазени с мемориали. Три фактора определят следвоенната история на лагерите: отношението на местните правителства, активизма от страна на бивши затворници и техните потомци и военновременните истории на самите места.
Следвоенните правителства и в Източна, и в Западна Германия запазват концентрационните лагери. В много случаи, като Дахау, се запазват централните структури на лагерите, а подлагерите се разрушават. Подобен подход е предприет от австрийското правителство относно Маутхаузен. Този подход често се приема, след като лагерът е използван като временен лагер за настаняване. В Берген-Белзен голяма част от бившия лагер е унищожена от британската армия в опит да се ограничат заболяванията, въпреки че на мястото има временен лагер за настаняване до 1950 г. През 1952 г. в Берген-Белзен е открит мемориал, а през 1966 г. е открита изложба. Работите по проучване и изучаване започват едва през 80-те. Между 2007 г. и 2011 г. целият терен е преобразуван.
Правителствата в Западна Европа следват подобен курс на действия, като Германия: транзитните и трудовите лагери са запазени във Франция, Белгия, Нидерландия и Италия, както и в други страни. На много от тези места има мемориали, а не музеи, много често, както е в случая с Вестерборк заради активизма на оцелелите и техните потомци. В бишвия комунистически блок усилията за създаване на мемориали са усложнени от конфликта между това да има мемориали на жертвите на Холокоста и жертвите на зверствата спрямо хората без еврейски произход.
Що се отнася до лагерите на смъртта в бившата окупирана територия на Полша решаващият фактор е следвоенното им състояние. Аушвиц и Майданек, почти непокътнати след освобождаването от Червената армия, са запазени като музеи, учредени като такива през 1947 .г със закон на полското правителство. След посещение на бившия посланик на САЩ Роналд С. Лаудер през 1987 .г лагерът Аушвиц-Биркенау е консервиран и се поддържа до голяма степен с помощта на Фондация Роналд С. Лаудер.
Лагерите за „Акция Райнхард“ са унищожени от нацистите след приключване на дейностите по убийствата, а в случая на Треблинка и Собибор след затворнически бунтове. Териториите на лагерите са изорани, насадени са дървета и са разположени ферми за полски земеделци. Полското правителство издига мемориал в Треблинка през 1958 г: 17 000 камъка в памет на унищожените общности в лагера и един камък, посветен на Януш Корчак – полският учител от еврейски произход, убит редом с децата от неговото сиропиталище през 1942 г. Изградени са малки мемориали в Белжец и Собибор през 60-те. През 2004 г. мемориалът в Белжец е разширен и към него е изграден посетителски център. Собибор е в процес на разширяване. В Хелмно няма мемориал до 1990 г., след падането на комунизма.
