Берген-Белзен е нацистки концентрационен лагер в Долна Саксония, Германия, на около 65 км от Хановер. Първоначално е отворен през 1943 г. като лагер за привилегировани и други специални затворници, включително от неутрални държави или такива, които немските власти искат да заменят за немски затворници, попаднали в ръцете на Съюзниците.
От ранната есен на 1944 г. голям брой затворници от лагери на смъртта и концентрационни лагери, като Аушвиц, са прехвърлени в Берген-Белзен и затворническото население в лагера нараства от 7 300 през юли 1944 г. до 15 000 през декември същата година. Когато британските войски освобождават Берген-Белзен на 15 април 1945 г. там има повече от 60 000 затворници, повечето от които евреи, но и поляци, роми, хомосексуалисти и други.
През зимата на 1945 г. санитарните условия са ужасяващи, като затворниците страдат от тиф, тежко недохранване, дизентерия и други заразни болести. По оценки около 50 000 затворници умират в Берген-Белзен, сред които и Ане Франк.
След освобождаването оцелелите са прехвърлени в немска военна база недалеч, която става най-големият временен лагер за настаняване е Германия.
