Кристалната нощ, която също се нарича и „Нощта на строшените стъкла“ заради изпочупените витрини на магазини и прозорците на синагогите, е евфемистичният термин, изкован от нацистите за мащабния антиеврейски погром, извършен в Германия, Австрия и в окупирания от немците регион в Чехословакия Зудетенланд на 9 и 10 ноември 1938 г.
В нощта на 9 ноември 1938 г. полицията нехайно стои, докато членове на [Щурмабтайлунг (SA)] [Хитлерюгенд] излизат по улиците на Райха. В последващото насилие изгарят и са унищожени 267 синагоги, ограбени са еврейски магазини, а витрините им са изпотрошени, осквернени за еврейски училища, домове и болници.
Причината за нацистката пропаганда е убийството на млад дипломат в Париж от младеж евреин, чието семейство е било депортирано от Германия и изоставено от полските и немските правителства в граничния град Збашин.
След Кристалната нощ полицията събира 30 000 мъже от еврейски произход и ги затваря в концентрационни лагери. След като са освободени, заявленията за напускане на Германия се увеличават, но малко от исканията за чуждестранна виза са одобрени.
Широко разглеждани като повратна точка, която води до ескалацията на антиеврейската политика и отношение в Нацистка Германия, събитията не успяват да предизвикат значима реакция у Съюзническите правителства срещу нацистите, нито събуждат благосклонност към евреите сред другите страни. През лятото на 1939 г. на бежанците на борда на [кораба Сент Луис] се забранява да влязат в САЩ, Канада и Куба.
[Сент Луис: немски презокеански кораб, който се отправя от Хамбург за Куба през май 1939 г. с 900 пътници, търсещи убежище от нацистко преследване. Отказан е пристан за кораба в Куба, САЩ и Канада и в крайна сметка се връща в Европа през юни. На повечето от бежанците им е предложено убежище във Франция, Белгия и Нидерландия: историци преценяват, че повечето от бежанците на борда в крайна сметка са избити в Аушвиц след инвазията на тези страни.]
[SA: на немски Sturmabteilung (щурмови отряд). Паравоенното крило на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) привлича членовете си сред безработните ветерани в работническата класа и основателно си е заслужило репутацията на насилници и главорези през 20-те и 30-те години на ХХ в. През 20-те те се грижат за сигурността по време на партийни срещи и митинги, както и „събират“ вноските за партийните средства. След като поема властта през 1933 г. началството на СА настоява за по-агресивно внедряване на нацистката програма, в частност се изявява желание да бъде превзета войската. За да получи подкрепата на армията, Хитлер нарежда ареста и убийството на началниците на СА през юни-юли 1934 г. по време на така наречената „Нощ на дългите ножове“. След това СА има незначителна роля в нацистката страна.]
[Хитлерюгенд: на немски Hitlerjugend или в превод хитлерова младеж. Като младежка асоциация Хитлеровата младеж и съответствието ѝ за немски девойки стават задължителни за всички младежи в Германия през 1936 г. Освен идеологическата индоктринация дейностите са отчетливо разделени по пол – момчетата се подготвят за военна служба, а момичетата – да станат съпруги и майки. Историците спорят доколко успешно Хитлеровата младеж е индоктринирала немските младежи: въпреки че някои бивши членове като Мелита Машман пишат за степента, в която приемат нацистката идеология до много късен момент, а други източници сочат, че някои млади хора негодуват срещу участието в младежки организации.]
