Хана Сенеш е унгарска еврейка, която доброволно скача с парашут в окупираната територия на Европа през март 1944 г., за да помогне за организацията на въоръжена съпротива. Тя е заловена скоро след като влиза в Унгария и е екзекутирана през ноември 1944 г.
Сенеш е родена през юли 1921 .г в богато и асимилирано еврейско семейство в Будапеща. След като изпитва антисемитизма по време на светското си образование, става цоинистка и емигрира в Подмандатна Палестина през 1939 г. Присъединява се към Кибуца Шдот-Ям близо до Касарея през 1941 г., след като завършва стопанско училище.
През 1943 г. към нея се обръщат длъжностни лица на Еврейската агенция с молба да помогне на съпротивата в Европа. Тя завършва курс за парашутисти през януари 1944 г. и скача в окупираната Югославия в средата на март. Тя е арестувана през юни почти веднага след като преминава границата с Унгария и е задържана в затвор в Будапеща. Въпреки че властите арестуват майка ѝ, Сенеш не се пречупва и държи дръзка реч на процеса през ноември. Тя е осъдена на смърт и отказва възможността в последния момент да моли за помилване. Екзекутирана е с разстрел на 7 ноември 1944 г., когато е едва на 23 години.
След войната Сенеш заема централно място в пантеона на новата държава Израел. През 1950 г. останките ѝ са пренесени от Будапеща на връх Херцел в Йерусалим. Нейната поема „Благословена е клечката“ (Blessed is the Match – Ashrei Hagafrur), написана в Югославия през март 1944 г., е позната на поколения израелци:
Благословена: е клечката, погълната от горящия пламък.
Благословен: е пламъкът, горящ в скритото прибежище на сърцето.
Благословено: е сърцето със силата да спре зарад честта.
Благословена: е клечката, погълната от горящия пламък.
