Числеността на еврейското население в България през 1945 г. е приблизително същата като през 1939 г. или 50 000 души, които съставляват 0,8% от общия брой на населението в България. Запазването на този брой се постига чрез протести и действия на широка коалиция от църковни глави и депутати, така и от обикновените хора в отговор на окончателната заповед за депортиране през 1943 г. Цената на спасяването на евреите в „старите земи“ на България обаче е депортацията на повече от 11 000 евреи от териториите в Македония и Тракия.
България запазва неутралитет до присъединяването си към Оста през март 1941 г. в замяна на възстановяването на контрола върху Македония и Тракия. България вече е приела немските антисемитски закони, включително обозначаването с жълта звезда със Закона за защита на нацията, който влиза в сила през януари 1941 г. Систематичните изключения за ветерани, за покръстени и за съпрузите в смесени бракове обаче доста смекчават ефекта от закона. През юни 1942 г. е създадено Комисарство по еврейските въпроси под ръководството на антисемита Александър Белев с намерението да се затегнат съществуващите закони и да се създадат гета.
През януари 1943 г. Теодор Данекер – пратеник на Адолф Айхман, пристига от Берлин. Данекер и Белев се договарят да бъдат депортирани 20 000 евреи от България. През март 1943 г. 11 343 са депортирани в Аушвиц и Треблинка от Македония и Тракия, като същевременно в „старата“ България (в границите до 1941 г.) се правят арести на евреи и се гетоизират. Към този момент обаче политическото и военното положение решително се обръщат срещу Германия. Депутати, свидетели на арести в регионите, протестират с отворено писмо до българския цар Борис III, с което го молят да спре „изключителните и злонамерени мерки […], които могат да доведат до обвинение в масово убийство на правителството и целия народ“. Софийският митрополит Стефан предупреждават цар Борис III, че „Бог гледа действията Ви от небето“. Решението на Борис да евакуира софийските евреи в провинцията среща отпор от обикновените гражданите, които виждат в това несправедливост. Много евакуирани евреи са укрити из страната и през август 1943 .г немският посланик в София пише, депортациите ще се възстановят само ако политическото и военното положение се оправят.
