Ирена Сендлер (1910 г. – 2008 г.) е полска социална работничка, която помага на евреи във Варшава по време на цялата немска окупация. Тя става водещата активистка в Жегота, след като съветът е основан през есента на 1942 г. От 1943 г. като завеждащ детската секция тя използва връзки със сиропиталища и други институции, за да открива скривалища за деца. Точният брой на спасените с усилията ѝ деца не е известен, но се смята, че достига около 2 500.
Сендлер е едва на 29 г., когато немците окупират Варшава в началото на Втората световна война. Тя рискува живота си, за да проникне във Варшавското гето, след като го запечатват през ноември 1940 г., като успява да придобие разрешение за инспекция на санитарните условия. Тя използва достъпа си, за да прекарва хора извън гетото. Когато се основава Жегота след „Голямата депортация“ през лятото на 1942 г. Сендлер става водеща активистка, чиято дейност е да прекарва скришом оцелели и да им намира скривалища.
През септември 1943 г. Сендлер е назначена за завеждащ детската секция и помага за настаняването на деца, които са изоставени след разрушаването на гетото, в сиропиталища и религиозни институции в и около Варшава и Люблин. Тя е арестувана, измъчвана и осъдена на смърт в затвора Павяк през октомври 1943 г. Освободена е през февруари 1944 г., след като полски тайни съмишленици успяват да уредят освобождаването ѝ чрез подкуп. След освобождаването си Сендлер продължава да работи за съпротивата след кратък период на укриване. На въпрос как би обяснила действията си, тя казва: „Научена съм от баща си, че когато някой се дави, не го питаш дали може да плува, а скачаш и му помагаш.“ Тя е удостоена с почетното звание „Праведник на света“ през 1965 г. Умира във Варшава през 2008 г. на 98-годишна възраст.
