Жертвите на Холокоста биват експлоатирани по различни начини. Най-очевидният пример са онези, които не са убити с пристигането си, и биват принудени да полагат каторжен труд с намерението да работят до смърт. В протокола от Ванзейска конференция през 1942 г. се споменава формирането на „трудови бригади“, които да осигурят „естествено погубване“ на големи множества.
Затворниците в лагерите се наемат от ферми, заводи и мини, управлявани от немски дружества, като спечелените суми отиват в СС. Трудовите лагери не „подбират“ измежду затворниците, като принуждават всички да работят независимо от възрастта и пола.
Освен това систематично се краде от жертвите. Изисква се изпратените в лагерите да взимат куфарите и да ги маркират с имена и отправни точки. Когато новодошлите биват убити или регистрирани в лагера, други затворници сортират имуществото им, което или се транспортира към Германия, или се преобразува във валута за СС.
Свидетелства от лагерите описват огромните богатства и възможностите за корупция през СС в тези сортировъчни зони, наричани [Канада] в комплекса Аушвиц.
Телата на жертвите също са осквернени с цел печалба: златните зъби биват изваждани и претопявани, а от обръснатите коси се произвеждат чорапи за екипажите на подводници и подсилващи влакна за тъкани. Затворниците в някои лагери са използвани за медицински експерименти, често без всякаква научна стойност. Сексуалното насилие също е широко разпространено.
[Канада]: Наименование, дадено от затворниците в Аушвиц на зоните, в които се сортират личните вещи на депортираните в лагера. Наименованието произлиза от това, че Канада се възприема като държава, която предоставя възможности за материално удобство. Музеят в Аушвиц сега излага много от предметите, открити в тези зони, след освобождаването, включително повече от 39 000 куб. м обувки и почти 4 000 куфара – като това е едва част от имуществото, което е обработено за трите години, в които лагерът участва в Окончателното решение.]
