Полицията и мерките, насочени срещу евреите, могат да бъдат разделени на три периода или фази: преследване и принудителна емиграция на евреите от Германия и Австрия в периода между 1933 г. и 1939 г.; период на гетоизиране и репресии в източните територии, окупирани от немците между 1939 г. и 1941 г. и фаза на системно унищожение от средата на 1941 г. до края на войната. Учените спорят относно мотивацията и намеренията, които стоят зад тези политики.
Първоначално, през 40-те и 50-те години на ХХ в., учените изхождат от гледаната точка на [преднамереността], според която унищожаването на евреи е следствие на личната омраза на Хитлер спрямо евреите. Те настояват, че последователността на неговите изказвания против евреите от самата зора на политическата му дейност през 1919 г. до последното му „Завещание“ през 1945 г. сочат, че той се е възкачил на власт с много ясна цел поне да премахне евреите от Германия.
С течение на времето обаче други учени посочват нуждата за интерпретации от гледна точка на структурализма или [функционализма], които вземат предвид усилията на цялото германско общество да изтласка евреите от немския бит и ежедневие чрез все по-потискащо законодателство и [кумулативна радикализация]. Тези учени също така обръщат внимание на плановете, с които евреите се насърчават или принуждават да емигрират в края на 30-те и (разширявайки анализа) посочват, че останалата част от света отказва да даде убежище на хилядите, които са се опитали да избягат. Международните усилия за изготвяне на решение на бежанската криза в най-добрия случай са половинчати или печално неадекватни.
След като избухва войната положението за немските евреи се влошава, а онези в новоокупираните територии, в окупираната Полша, често се озовават съсредоточени в гета. След инвазията в Съветския съюз през юни 1941 г. обаче дейността на айнзацтгрупите – Einsatzgruppen, разширяването на съществуващите лагери, като Аушвиц и изграждането на нови ликвидационни центрове се съчетават с депортацията на евреи от Германия към местата за убийство. Въпреки че няма документ, в който Хитлер изрично дава заповед за изпълнение на „Окончателното решение на еврейския въпрос“, което затруднява точното датиране, единодушно се смята, че преходът към по-систематична програма за избиване е осъществен през лятото на 1941 г.
[преднамереност: убеждението, че нацистите са действали въз основа на дългосрочен план или конспирация, основаваща се на идентификацията, концентрацията и в крайна сметка избиването на евреи, преди да дойдат на власт през 1933 г.]
[функционализъм: Твърдението, че много от решенията за избиване са свързани с местните проблеми и с недостига на места за настаняване или храна, и са вземани по-скоро от длъжностни лица и офицери от СС от среден ранг, вместо да са управлявани централно.]
[кумулативна радикализация: Термин, създаден от немския историк Ханс Момзен, за да опише как бизнеса в Германия, професионалните организации и дори местните власти надхвърлят указанията на нацисткия режим по отношение на изключването на евреите от немската общност.]
