![D663a238 d2a1 4cd1 9b8e 11885ca1b865](https://wjc-dev.imgix.net/about-holocaust/assets/ln9OXAt9/d663a238-d2a1-4cd1-9b8e-11885ca1b865.jpg?auto=format&fit=crop&fm=jpg&h=480&lossless=true&q=60&w=750)
Длъжностни лица от СС и полицията разговарят помежду си по време на поименна проверка на затворници в Бухенвалд (1939 г. или 1940 г.). Вторият отляво на снимката е Карл Ото Кох. Източник на снимката: Мемориален музей на Холокоста в САЩ (USHMM)
След Холокоста много от хората, играли важна роля за масовото унищожение на евреите, казват, че не са имали избор и просто са следвали заповеди, страхувайки се за собствения си живот. Въпреки че това твърдение се среща много често, няма примери за това някой да е наказан за отказ да участва в убийствените действия.
Множество истории потвърждават, че дори и при възможността да откажат, не само немските, но и много граждани от окупираните от немците страни и страните от Оста, доброволно участват в неописуеми зверства. Дебатът защо толкова много избират да задълбочат Холокоста до такава степен далеч не е приключен.