
Длъжностни лица от СС и полицията разговарят помежду си по време на поименна проверка на затворници в Бухенвалд (1939 г. или 1940 г.). Вторият отляво на снимката е Карл Ото Кох. Източник на снимката: Мемориален музей на Холокоста в САЩ (USHMM)
След Холокоста много от хората, играли важна роля за масовото унищожение на евреите, казват, че не са имали избор и просто са следвали заповеди, страхувайки се за собствения си живот. Въпреки че това твърдение се среща много често, няма примери за това някой да е наказан за отказ да участва в убийствените действия.
Множество истории потвърждават, че дори и при възможността да откажат, не само немските, но и много граждани от окупираните от немците страни и страните от Оста, доброволно участват в неописуеми зверства. Дебатът защо толкова много избират да задълбочат Холокоста до такава степен далеч не е приключен.