Концентрационният лагер е институция, учредена в Нацистка Германия, за да служи за затвор на политически врагове и противници. Често разположени в покрайнините на големи градове, концентрационните лагери са очевиден показател за охотата, с която нацисткият режим използва насилието и терора, и служат за сплашване и принуждаване към мълчание на евентуална опозиция. Затворниците в концентрационните лагери са държани в нечовешки условия, подлагани са на мъчения, глад, а в отделни лагери и на медицински експерименти.
Първият от тези лагери започва да работи в Дахау, близо до Мюнхен в Бавария, през март 1933 г. В ранните години на режима сред затворниците има комунисти, социалисти, социални демократи, свидетели на Йехова, хомосексуалисти, престъпници и други, смятани от нацистите за отклонение от нормата.
След погрома в Кристалната нощ през ноември 1938 г. по оценки около 30 000 немски и австрийски евреи са събрани и затворени в концентрационни лагери. След като избухва Втората световна война немските власти разгръщат своята мрежа от концентрационни лагери. В нея се включват: трудови лагери (като „Нойенгаме“ в Германия), чието предназначение е да експлоатира принудителния затворнически труд в полза на СС, транзитни лагери (като „Вестерборк“ в Холандия), които улесняват лесната депортация на евреи и лагери за унищожение, като „Треблинка“, в който реално почти няма друга инфраструктура освен газовите камери, места за настанява за СС и съоръжения за сортиране на имуществото на избитите.
