След германската инвазия в Съветския съюз през 1941 г. нацистките айнзацгрупи – Einsatzgruppen към СС, или мобилните отряди за избиване, започват системна екзекуция на евреи в завоюваните в СССР територии. Тези масови убийства се осъществяват чрез разстрел, но скоро се установява, че тази техника не е ефикасна.
СС определя, че обгазяването, което преди това е използвано като метод за убийството на физически и умствено увредени хора, е по-ефикасно за избиването на по-голям брой хора за кратък период от време. Докато лагерите за „Акция Райнхард“ (Треблинка, Белжец и Собибор), както и Хелмно , използват въглероден оксид, както е посочено в програмата „Евтаназия“, Аушвиц и Майданек използват Циклон-Б – достъпен пестицид, чиято ефикасност е доказана чрез експерименти върху съветски военнопленници и полски затворници.
Освен това става ясно и от съвременни записи на извършители, че някои от тях трудно понасят действията по изтребване, особено на жени и деца. Има и данни за войници, които преднамерено отсъстват, когато е трябвало да участват в разстрел, както и за злоупотребата с алкохол като механизъм за справяне. Това може да е фактор за решението да се използва по-широко обгазяването. Същевременно няма архивни записи за нито един германец, който да е наказан за отказ да участва в убийствата.
