Едва 120 датски евреи от около 6 000 в предвоенния период умират през Втората световна война. Това се дължи на три фактора: първо, датските власти и гражданите отказват да сътрудничат на нацистите с цел идентифициране и събиране на еврейското население; второ, високата степен на автономност, предоставена на датски власти по време на немската окупация; трето, политическият контекст в момента на предложението за масова депортация, който буди съмнения у немците относно операцията. Всички те са подпомогнати и от малобройното и хомогенно датско население, което успява да координира усилията си на национално ниво, така че да се осигури безопасността на силно локализираното еврейско население – първо чрез укриване, а после към неутралната Швеция.
Немците нахлуват в Дания през април 1940 г. Общият брой евреи е около 7 500, тъй като към местните 6 000 се присъединяват и бежанци от Германия и Източна Европа. Като „арийска“ нация на Дания е разрешено да запази голяма част от своята автономност във вътрешните си дела, а правителството отказва да приложи дискриминативното законодателство срещу евреите или имуществото им.
След като датското правителство подава оставка, вместо да приложи немските декрети срещу дейци на съпротивата и саботьори, Германия обявява военно положение в Дания през август 1943 г. През септември 1943 г. Хитлер се съгласява с искане на генерала на СС Вернер Бест за депортацията на датските евреи. Бест обаче започва да се съмнява дали това действие е политически подходящо и предупреждава датчаните без еврейски произход. Мрежа от датски длъжности лица, водачи на еврейската общности и цивилни укриват евреите предимно в крайбрежните райони. В следващите около шест месеца рибари карат евреите към неутралната Швеция. В резултат на тези съвместни действия много малко евреи са открити при опита да бъдат събрани на 1 октомври. Той е осуетен допълнително и от отказа за сътрудничество на датската полиция. Открити са едва 470 евреи и са депортирани в Терезиенщат. Практически всички евреи, които са прекарани извън страната през 1943 г., се връщат в Дания през 1945 г.
