Нацистките расови закони определят кой е евреин и кой не попада в „расовите линии“ въз основа на погрешното основание, че еврейската идентичност е биологично наследена. Между 1939 г. и 1945 г. много евреи в Европа са задължени да носят значки и емблеми, които ги идентифицират като евреи, за да се улесни прилагането на политиките на нацистките расови закони. Това гарантира описаното от Хайдрих като „контрол над евреите чрез зоркото око на целия народ“. Освен това затворниците от еврейски произход в концентрационните лагери винаги са идентифицирани като евреи чрез система за поставяне на етикетите с цветни триъгълници на затворниците. Въпреки че изразът „жълта звезда“ е важен символ на Холокоста е по-точно да се говори за „еврейски звезди“, а не за жълти заради разликата в дизайна и цветовете.
През вековете преди Холокоста евреите често е трябвало да носят специални дрехи или цветове. Най-ранните свидетелства за използването на значки за идентифицирането на евреите са от Багдад през девети и десети век от новата ера. Първите записи за тази практика в Европа датират от Четвъртия латерански събор през 1215 г., непосредствено преди вълна от антисемитско насилие и експулсации. Използването на значки или дрехи за идентификация засилва разделението между общностите и превръща евреите в лесно разпознаваеми цели – обект на гонения и насилие.
По време на Холокоста затворниците от еврейски произход в лагерите са принудени да носят Звездата на Давид, направена от два триъгълника – единият жълт (който показва, че са обречени да бъдат евреи по нацистките расови закони), а другият с различен цвят, който указва конкретното „нарушение“, което са извършили. Повечето евреи са класифицирани като „политически“ затворници, затова значките им са направени от червен триъгълник (цвета за политическите затворници), върху жълт.
Евреите от Генералното губернаторство (окупираната Полша, която директно е присъединена към Германия) трябва да носят емблеми от ноември 1939 г. Знакът представлява бяла гривна със синя Звезда на Давид и трябва да се носи от всички евреи над 10-годишна възраст. Подобни мерки се налагат на евреите, които живеят в СССР след нахлуването на немците през юни 1941 г.
В Германия и Райха има предложения да се идентифицират евреите със значки или емблеми през 1938 г., но са отхвърлени на основанието, че ще доведат до създаването на гета. Едва на 1 септември 1941 г. на евреите, които живеят в Райха, се налага да носят жълта звезда. Скоро след това първите немци от еврейски произход са депортирани на изток. Евреите в гетата във Ватерланд и Силезия са принудени да носят значки много по-късно. Словакия и Румъния също въвеждат звездите през септември 1941 г.
Звездата се въвежда и в Белгия, Нидерландия и окупираната от немците Франция през 1942 г., като част от масовите депортации на еврейското население оттам. През август 1942 г. в България се приема закон, с който се налага носенето на звезда, но реално много малко евреи носят. Последната страна, която налага носенето на звезда, е Унгария – през март 1944 г., след немската инвазия в страната.
