Адолф Хитлер е предводител „фюрер“ (Führer), или безспорен диктатор, на Германия от 1933 г., когато встъпва на власт, до 30 април 1945 г., когато се самоубива в бункера си в Берлин.
Роден в Австрия през 1889 г., той първоначално няма успех в живота и почти се превръща в скитник във Виена в периода преди Първата световна война. Бяга от Австрия през 1913 г. и служи в немската армия през Първата световна война. Той става лидер на крайнодясната Националсоциалистическа германска работническа партия (позната като Нацистката партия) в началото на 20-те години на XX в.
Като обаятелен оратор Хитлер възприема радикалния национализъм и яростните антисемистки възгледи до голяма степен въз основа на погрешната концепция, че евреите са виновни за поражението над Германия, и че величието на страната ще бъде възстановено с премахване на евреите и другите нисши раси, както и на политическите противници на нацизма и други нежелани елементи на обществото. Основите на хитлеровата идеология са изложени в неговата книга Mein Kampf („Моята борба“), публикувана през 1925–26 г., която той започва да пише в затвора, където попада след неуспешния Бирен пуч през ноември 1923 г.
