Гетата са квартали в градовете и градчетата в окупираната от Германия Източна Европа, където евреите са принудени да живеят, отделени от останалото общество. Най-много гета се намират в окупираната от немците Полша и из територии, принадлежали на СССР преди немската инвазия през 1941 г.
Учените спорят относно стратегическото значение на гетата в нацисткия план за евреите в Европа. Някои настояват, че те са умишлена стъпка към унищожение, чрез която евреите се съсредоточават в конкретни места. Други твърдят, че голямото разнообразие в развитието и поддръжката на гетата навежда на мисълта, че първоначалното им предназначение може да е било като местна мярка в отговор на инвазията на райони с големи еврейски общности: до Втората световна война най-големите еврейски общности в света са се намирали в Полша и СССР.
Първото гето е създадено в градчето Пьотъркув
Трибуналски през 1939 г. след немското нашествие. Последното ликвидирано
гето е това в Лудж/Лицманщат през август-септември 1944 г.
Много гета са затворени, под което се има предвид, че са оградени със стени, но
други, като Бедзин и Сосновец, са „отворени“, което дава възможност на евреите
да ходят на работа на други места. Най-голямото гето е Варшава, където са
струпани повече от 400 000 евреи. От лятото на 1942 г. нацистките власти
започват да депортират множество евреи към лагерите на смъртта за унищожение, а
на следващата година дават начало на процеса по ликвидиране на гетата и
депортиране на останалите евреи.
