Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP, от нем.) е бивша крайнодясна немска политическа партия, основана през 1920 г. след поражението над Германия през Първата световна война. Начело на партията е Адолф Хитлер от 1921 г. до 1945 г.
Партията обещава, че ще защитава културните ценности на Германия от космополитноеврейските влияния, ще отмени суровите клаузи на [Версайския договор], които след Първата световна война демилитаризират Германия и ѝ оказват огромно икономическо натоварване, ще предпазва Германия от възприемания като заплаха комунизъм и ще възвърне предвоенното величие на Германия на международната сцена.
След като започва [Голямата депресия] през 1929–30 г., Нацистката партия при 2,6% подкрепа на парламентарните избори в Германия през 1928 г. се превръща във втората по големина политическа партия на изборите през септември 1930 г., на които печели 18,3% от гласовете. На изборите през юли 1932 г. тя е най-голямата партия – с 37,3% от гласовете.
След като Хитлер е назначен за канцлер на Германия през януари 1933 г., Нацистката партия става доминираща, а скоро и единствена политическа партия и движение в Германия. През 1949 г. Нацистката партия е обявена за незаконна в страната.
[Версайският договор: договорът, с който се слага край на Първата световна война, подписан в Огледалната зала на Версайския дворец през 1919 г. между Антантата и победената Германия. Договорът поражда чужди и местни териториални загуби и икономически наказания за Германия и изрично постановява, че Германия носи вина за избухването на войната през 1914 г. Договорът е широко разкритикуван по онова време в Германия и не само.]
[Голямата депресия: на 29 октомври 1929 г. стойността на американския фондов пазар се срива. През 20-те години на XX в. американските правителства разчитат на частни инвестиции, за да обезпечат заемите, така че да се гарантира, че Германия спазва задълженията си относно плащанията на репарации съгласно Версайския договор. При краха на тези частни инвеститори Америка е принудена да поиска обратно заемите, предоставени на Германия, Великобритания и Франция, което довежда до колапса на тези икономики. Политическият ефект от възникналата впоследствие безработица и социална тегоба е политическа нестабилност. В Германия икономическият колапс е от ключово значение за възхода на Хитлер и нацистите. Във Великобритания и Франция последващият фокус върху вътрешните работи е основната причина, поради която и двете страни не забелязват агресивната външна политика на силите по Оста през 30-те години на ХХ в.]
