Маутхаузен е концентрационен и трудов лагер близо до гр. Линц след аншлуса от 1938 г. между Германия и Австрия. Централната особеност на лагера е кариера, в която затворниците са принудени да работят. Стъпалата към кариерата са инструмент за мъчения и смърт: онези, които повече не могат да носят непосилните товари, са хвърляни да умрат от върха им.
С напредването на войната Маутхаузен се превръща в лагер на престъпници и противници на нацисткия режим по съвест: там са изпратени свидетели на Йехова и хора, които възразяват заради религиозната си съвест. През април 1940 г. Вишиска Франция приема хиляди бежанци от Испанската гражданска война – повечето от тях, най-малко 7 000 са затворени в Маутхаузен. Приблизително 90 000 души умират в Маутхаузен, като поне 14 000 са евреи.
В следващите етапи на войната Маутхаузен става направление на хиляди затворници, които са евакуирани от изтока в походите на смъртта. Маутхаузен е освободен на 5 май 1945 г. от американски войски, два дена след като последните членове на СС са избягали. Сега е превърнат в музей и мемориал.
