Примо Леви (1919–87 г.) е италиански химик, депортиран в Аущвиц през февруари 1944 г., след като е заловен, докато действа като партизанин. От всичките 650 души, с които пристига, едва 96 не са изпратени веднага след пристигането към газовите камери, а от тези 96 регистрирани оцеляват само трима.
След година в Аушвиц III-Моновиц Леви е освободен от Червената армия през януари 1945 г. Не го взимат на последните походи на смъртта, защото нацистите вярват, че той и останалите, които изоставят, ще умрат от недохранване и болести, преди да дойде Червената армия.
След освобождаването Леви прекарва известно време за възстановяване в лагера Аушвиц, преди да поеме по дългия път към дома си в Торино, където прекарва останалата част от живота си.
След своето завръщане Леви пише равносметка на изживяването си в Аушвиц, която е публикувана под заглавие [Нима това е човек], през 1947 г, въпреки че първоначалното книгата не буди особен интерес. Тя е преиздадена през 1958 г., а успехът ѝ вдъхновява втора книга през 1963 г.: [Примирието], в което описва възстановяването си и завръщането си в Торино. Той продължава да пише и издава още книги, като последната е Потъналите и спасените от 1986 г. Скоро след като завършва тази книга, в която описва някои от своите най-задълбочени духовни анализи на оцеляването си, умира при обстоятелства, които навеждат на мисълта, че може да се е самоубил.
[Аушвиц III-Моновиц: е лагер за принудителен труд към химическата фабрика Бунаверке, който е основан през октомври 1942 г. и функционира до освобождаването на лагерите Аушвиц през януари 1945 г. От ноември 1943 г. е административен център за подлагерите Аушвиц в мини и фабрики из южна Полша.
Затворническият труд, в това число на прочутите оцелели Ели Визел и Примо Леви, се използва основно за изграждането на фабриката за немския химически конгломерат И.Г. Фарбен. Днес мястото пустее, въпреки че фабриката е там: оборудването е изпратено след войната в СССР, но по-късно е заменено от полското правителство.]
[В САЩ книгите излизат с различно заглавие от английската версия в Европа, съответно: Нима това е човек е със заглавие „Оцеляване в Аушвиц“ (Survival in Auschwitz), а Примирието – „Събуждането“ (The Reawakening)]
