През декември 1944 г. 149 холандски еврейчета, чиито родители са депортирани другаде, биват оставени пред едно от женските помещения в концентрационния лагер Берген-Белзен в Германия. Група от затворнички прибира децата вътре и решава да се погрижи за тях.
Водени от зъболекарката от еврейски произход Хасада (Ада) Бимко (по-късно Розензафт), те правят детска градина в две от помещенията, където събират и други деца от различни страни. Въпреки пренаселването, глада, ужасяващите хигиенни условия и бушуващата епидемия от тиф жените успяват да опазят живота на 149 деца по време на тежката зима на 1944–45 г. до освобождението на 15 април 1945 г.