Полският адвокат Рафаел Лемкин разработва концепцията за
геноцида частично в отговор на Холокоста, но освен това и в отговор на предишни
случаи, в които според него цели нации и етнически и религиозни групи са
унищожавани целенасочено. Аналогично след Холокоста има няколко други случаи на
геноцид. Адвокатите, историците и социалните учени обаче не винаги са на едно
мнение дали термин, който се използва за една конкретна ситуация, може да се
отнася и за други термини/определения, като например „престъпление срещу
човечеството“.
През декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за
предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, която определя геноцида
като престъпление според международното право. Конвенцията набелязва пет
дейности, които заедно или поотделно могат да бъдат геноцид:
– убиване на членове на групата;
– причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
– умишлено налагане на групата на условия на живот,
целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
– налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
– насилствено предаване на деца от групата на друга група
След Холокоста три събития са определени като геноцид от
компетентни международни правосъдни инстанции:
Международния
наказателен трибунал в Руанда определя, че убийството на тутси и
умерени хуту в Руанда през 1994 г. е геноцид. За около 100 дена между
април и юли 1994 г. между 500 000 и 1 000 000 души в
Руанда, огромната част от които тутси, са убити от представители на отрядите
хуту (Interahamwe), охраната на президента и цивилни, повярвали на
пропагандата, излъчваната по радиото, която ги принуждава да убиват. Геноцидиарите
– génocidaires основно убиват жертвите си лице в лице с мачете и бухалки,
често в домовете им или в църкви, където са избягали в търсене на убежище.
Докато на мнозина в Руанда е ясно, че насилието е надвиснало, развитието на
геноцида остава пренебрегнато в продължение на три месеца, докато
международната общност обсъжда дали насилието представлява геноцид.
Освен това през 1995 г. клането на босненските мюсюлмани в Сребреница,
Босна, е обявено за геноцид от Международния
наказателен трибунал за бивша Югославия и от Международния съд на ООН също.
През ноември 2018 г. подкрепената от ООН Извънредна
камара към съдилищата в Камбоджа постановява, че Червените кхмери (Khmer Rouge)
– радикалният комунистически режим, който управлява Камбоджа между 1975 г.
и 1979 г. е извършил геноцид над виетнамските малцинства от
мюсюлмани чам в страната.
Това не означава, че други епизоди на масови зверства не биха могли да бъдат
определени като геноцид от академична гледна точка. Освен това престъпления,
които не отговарят на законната дефиниция на геноцид, а по-скоро биха били
определени като „престъпления срещу човечеството“ или „военни престъпления“,
могат да бъдат също толкова съкрушителни. Дебатите относно определенията и
естеството на конкретни престъпления са важни и необходими, но не може да има
дискусия, която да се опита да степенува страданията на жертвите.
И накрая, приемането на „Конвенцията за геноцида“ представлява огромно развитие за международното право, което не е наследство единствено от Холокоста. Осведомеността за трайната травма, която се наблюдава у оцелелите след Холокоста, задълбочава собствената си осведоменост и разбиране на скритите ефекти на насилието. Това помага на оцелелите и на други да разработват стратегии за възстановяване на живота след ужаса.
