Равин Регина Йонас е еврейска теоложка-пионер и първата жена, която е ръкоположена като равин в модерно време. Тя е сред последните убити в Аушвиц евреи през октомври 1944 г., след като е прекарала две години затворена в Терезиенщат (Терезин) – лагерът-гето за видни и застаряващи евреи.
Йонас е родена в Берлин през 1902 г. в религиозно семейство от работническата класа. Без да е отличничка, след като завършва Lyceum (гимназия), влиза в Hochschule für die Wissenschaft des Judentums – Висш институт по еврейски науки. Завършва института през 1930 г. с титлата академичен преподавател по религия и пише дисертация по въпроса „Могат ли жените да служат като равини?“. Заради назначението на консервативен учен на позицията преподавател по Талмуда едва през 1935 г. Йонас получава разрешение да се яви на последния изпит за равин. На 27 декември 1935 г. либералният равин Д-р Макс Динеман издава свидетелството ѝ за равин. Нейният статус е обект на продължаващо противоречие, като мнозина – и православни, и прогресивни евреи, отказват да го признаят.
Заради това, че нацистите засилват гоненията срещу евреи и че много немски равини търсят убежище навън, Fraulein Rabbiner (госпожица равинка) Йонас става все по-търсена сред прогресивните евреи. Нейното решение да остане в Германия, като Лео Бек – главата на немското еврейство, печели уважението на много от нейните богомолци.
През 1941 г. Йонас е отведена, като всички евреи в Берлин над 14 г., да работи във фабрика. Гад Бек, оцелял, работи с нея и описва дейността ѝ на равин дори и по време на труд във фабриката: „Нейната синагога беше навсякъде.“ пише по-късно той. Въпреки честите предложения да напусне Германия, Йонас отказва. На Шавуот през 1939 г. тя казва, че нацисткият период е „време на изпитание чрез огън“ и че немските евреи трябва да понесат историческото бреме, възприемайки се за носители на еврейското бъдеще, като „се застъпят за Израел, да продължат делото на дедите от Синай“, защото „тогава нишката няма да се прекъсне и ние ще намерим сили да носим достойно тази историческа отговорност“.
През ноември 1942 г. нацистите депортират Йонас и майка ѝ в Терезиенщат, където Йонас продължава на проповядва, учи и преподава.
