Холокостът е опитът на Нацистка Германия, нейните съюзници и други сътрудници да избие евреите в Европа. В продължение на шестте години на Втората световна война систематичното, бюрократично преследване и потисничество, финансирано от държавата и организирано от правителството, води до смъртта на шест милиона евреи от цяла Европа.
Преследването на евреи в Германия започва през 1933 г., почти непосредствено след като нацистите идват на власт. Систематичното масово убийство на евреи обаче настъпва по време на Втората световна война. Първоначално това включва затварянето им в гета и масови разстрели в Централна и Източна Европа. След това, между 1941 г. и 1945 г. започват депортации към ликвидационните центрове, като Аушвиц, Треблинка и Белжец, първо от различни точки в окупирана Полша, а след това и из цялата окупирана територия на Европа. Тази фаза на систематично избиване е назована от нацистите Окончателното решение на еврейския въпрос.
В Съветския съюз обаче евреите са избивани основно чрез масови разстрели, като почти една трета от жертвите на Холокоста са избити на местата, където живеят, или наблизо, без транспортиране в гета или лагери. Освен това нацистите не ограничават търсенето си на евреи в границите на Европа: Евреи от Триполи са депортирани в Берген-Белзен, а други от Бенгази са изпратени в трудов лагер в Австрия.
