С падането на Източния фронт през лятото на 1944 г. нацистите започват да местят затворници в лагерите, изградени в западната част на окупираната Полша – по-близо до райха. С настъпването на зимата хиляди гладуващи затворници са евакуирани на запад, предимно пеш (понякога в открити вагони), облечени единствено с тънките си затворнически униформи. Немските войски имат заповед да стрелят по всеки затворник, който не смогва на темпото или слезе. Така допълнително хиляди загиват от глад, изтощение и измръзване: зимата температурите падат до -17 градуса по Целзий. Тези премествания стават известни като походи на смъртта.
Евакуациите се правят по три причини: за да не може Червената армия да освободи свидетели на нацистките кощунства (както се случва в Майданек през юли 1944 г.), за да се запази евентуалната полза от труда на затворниците и заради убеждението, че еврейските затворници могат да бъдат използвани за заложници или като разменна монета в преговори със Съюзниците.
Равносметката от походите на смъртта е сред най-ужасяващите за Холокоста. Оцелели си спомнят изтощителната скорост и несекващата бруталност. Маршрутът на един от последните походи на смъртта през януари 1945 г. от Аушвиц може да бъде проследен по масовите гробове на хората, открити от поляци покрай пътя.
