Първият концентрационен лагер в Германия [Дахау] е разкрит, след като Хитлер заема поста на канцлер през 1933 г. и първоначално включва политически затворници. Той бързо се разраства и започва да служи като модел за бъдещите концентрационни лагери в Европа.
Други големи концентрационни лагери преди 1939 г. са Бухенвалд, [Равенсбрюк], Захсенхаузен и Дора-Мителбау в Германия, Маутхаузен в Австрия.
По време на войната са изградени лагери из цялата окупирана от Хитлер Европа, Терезиенщат или Терезин в Чехословакия, Щуфхоф и Грос-Розен в Полша, Вестерборк в Нидерландия, Дранси във Франция.
Основните лагери на смъртта, в които са избити повече от 3 000 000 евреи, са Аушвиц-Биркенау, Белжец, Хелмно, Майданек, Треблинка и Собибор – всичките в окупираната от Германия Полша.
В края на войната лагерът Берген-Белзен, който първоначално е предназначен да служи като обменен лагер за привилегировани затворници, се разширява до концентрационен център за евреи, превозвани из цяла Европа, извън обхвата на напредващите Съюзници. През есента и зимата на 1944–45 г. затворници от Аушвиц и много други лагери са отведени там, често пеша в походи на смъртта, при което населението се увеличава значително, надхвърляйки предвидения капацитет на лагера от по-малко от 10 000. При освобождаването му от британците през 1945 г. войските откриват 60 000 оцелели, умиращи от глад и болести, насред хиляди непогребани трупове.
[Дахау: Първият нацистки концентрационен лагер, изграден през 1933 г. като затвор за противници на режима. Превръща се в тренировъчен център за СС и „модел“ на концентрационен лагер.
Разширен е през 1937 г. и действа до 1945 г. Съвкупно бруталните условия на живот, принудителният труд и медицинските експерименти погубват толкова, че историците не са успели да изчислят точния брой. По време на войната най-малко 28 000 души умират там, включително много, които са евакуирани там в походите на смъртта. Лагерът е освободен от американски войски на 29 април 1945 г.]
[Равенсбрюк: Учреден през 1939 г. Равенсбрюк е лагер, предназначен почти само за жени. Намира се на около 90 км северно от Берлин. Въпреки че започва с транспортирането на едва 900 жени към 1942 г. броят нараства до около 10 000, а през януари 1945 г. населението на лагера наброява 50 000 души.
Затворничките идват от повече от 30 страни и са хвърлени в затвора по най-различни причини. Политически противнички, „асоциални“, свидетелки на Йехова, „лениви“ и нарушителките на расови закони са хвърлени заедно с обичайни престъпници. Всички тези групи са обект на принудителен труд: към края на войната се превръща в административен център на повече от 40 подлагери. Медицинските експерименти и сексуалната експлоатация са отличителни белези на изживяването в Равенсбрюк. Прeз април 1945 г. СС принуждават 20 000 жени да поемат на поход на смъртта, преди лагерът да бъде освободен от Червената армия на 29–30 април 1945 г.]
