Шмул Зигелбойм (1895 г. – 1943 г.) е полски евреин, социалистически политик и член на полското правителство в изгнание, който се самоубива през май 1943 .г в Лондон в знак на протест срещу бездействието на Съюзниците спрямо немското унищожение на еврейския народ в Европа и по-точно потушаването на Въстанието във Варшавското гето.
Зигелбойм е едно от десетте деца в бедно, работническо семейство в Люблинското воеводство в Източна Полша. Семейството се мести в гр. Хелм в началото на Първата световна война и през 1917 .г Зигелбойм представлява града на първия събор на Общия еврейски работнически съюз, по-познат като Бунда. През 1920 г. е помолен да се премести във Варшава и да развитие политическата си кариера. През 1924 г. става член на централния комитет на Бунда и заема тази позиция до смъртта си. През 1936 г. е изпратен в Лудж да работи за Бунда и през 1938 г. е избран за градски съветник.
В началото на войната Зигелбойм участва в защитата на Варшава. Когато германците искат заложници от града, Зигелбойм се предлага доброволно за заложник. Той става член на юденрата (еврейския съвет) при своето освобождаване, но други членове на Бунда уреждат неговото напускане от страх от гръмкото му противопоставяне срещу политиката за гетоизация. Първоначално търси убежище в Белгия, но е принуден от инвазията през 1940 г. да избяга към Франция, а след това за САЩ. През 1942 .г идва в Лондон.
От март 1942 г. той и ционистът Игнаси Шварцбарт стават двамата членове от еврейски произход в полското правителство в изгнание в Лондон. По-късно Зигелбойм публикува памфлет Спрете ги сега: немските масови убийства на евреи в Полша, но не привлича много внимание. През декември, след като се среща с Ян Карски – полският прикрит куриер на записи и свидетелства, съхранявани от нелегалната, тайна група архивисти Онег Шабат от Варшавското гето, Зигелбойм излъчва чрез обществената телевизия Би Би Си искане за предприемане на действия, за да се спре „най-голямото престъпление в човешката история“.
Четири месеца по-късно, на 19 април 1943 г., началото на Бермудската конференция съвпада с избухването на въстанието във Варшавското гето. В началото на май Зигелбойм, вече отчаян от бездействието на Съюзниците, научава за смъртта на жена си и най-големия му син във Варшавското гето. На 11 май той пише писмо на полския президент Ракевич и на министър-председателя Владислав Сикорски, в което критикува бездействието на Съюзниците и на полското правителство. След това се самоубива. Тялото е кремирано по негово искане в знак на символичен протест. Оцелелият син на Зигелбойм Йозеф взема праха му от крематориума Голдърс Грийн в Лондон през 1959 г. След като местната еврейска общност отказва разрешение за погребване на праха му, той е отнесен в САЩ и е погребан в северната част на щата Ню Йорк през 1961 г.
В памет на Зигелбойм има монумент във Варшава и мемориални плочи в Лондон и Хелм. Монументът във Варшава цитира последното му писмо: „Не мога да остана безмълвен и не мога да продължа да живея, докато останалата част от полските евреи, чийто представител съм и аз, биват убивани.“
