Немските длъжностни лица идентифицират евреите, живеещи в Германия, чрез обичайните регистри, които се създават в една модерна държава. Те използват данните от преброяването на населението, данъчните декларации, списъци с членове към синагогите, енорийските регистри (за покръстените евреи), рутинни, но задължителни полицейски формуляри за регистрация, разпит на близки и от информацията, предоставена от съседите и общинските служители.
В окупираната от Нацистка Германия и от партньорите по Оста територия евреите са идентифицирани основно от списъците с членовете на еврейските общности, документите за самоличност, документи от преброяване на населението, полицейски регистри и местни разузнавателни мрежи. Германските расистки закони определят като „евреин“ всеки, който има три или повече баби или дядовци от еврейски произход, независимо от тяхната религиозна принадлежност или самоопределяне. Преминаването към християнската вяра е обявено за незаконно за две предходни поколения, което формализира и утвърждава нацистките расистки теории.
