Преследването на евреите от страна на нацистите започва през април 1933 г. със „Закона за възстановяване на професионалната служба“, който разглежда „политически ненадеждните“ служители като негодни за служба. Това по-късно се развива както в държавните така и във федералните закони, които изключват евреите и други неарийци от възможността да практикуват определени професии, от организации, академични институции и от области на обществения живот, включително от изкуството, от сценични или екранизирани изяви. Нюрнбергските закони, които със закон забраняват социалния и лични контакт между евреи и лица, които нямат еврейски произход, са особено важна част от този процес.
Професионални и други организации също въвеждат мерки против евреи още преди законите да им наложат това – процес, известен като [кумулативна радикализация].
[кумулативна радикализация: Термин, създаден от немския историк Ханс Момзен, за да опише как бизнеса в Германия, професионалните организации и дори местните власти надхвърлят указанията на нацисткия режим по отношение на изключването на евреите от немската общност.]
