Нюрнбергски закони е наименованието, дадено на два закона, които влизат в сила в Нацистка Германия през септември 1935 г. – Закона за защита на германската кръв и германската чест и Закона за гражданството в Райха.
Законът за защита на германската кръв и германската чест забранява брака между германци с еврейски произход и такива без, криминализира сексуалните отношения между тях, забранява на евреите да наемат на работа като помощници немски жени под 45-годишна възраст.
Законът за гражданството в Райха цели да идентифицира за кого се отнася първият закон. Само лица с „германска или сродна кръв“ могат да бъдат граждани на Германия, а евреите, определени като раса, са лишени от немско гражданство и са принизени до „поданици на държавата“. Законът определя като евреин всеки, който има три или повече баби и дядовци от еврейски произход, включително такива, които са се покръстили, и внуците им.
Нюрнбергските закони засягат ежедневието на всички евреи в Германия на базисно и много лично ниво. Те също така отприщват нова вълна на спонтанни забрани за участие на евреи в живота в Германия, известни като [кумулативна радикализация].
[кумулативна радикализация]: Термин, създаден от немския историк Ханс Момзен, за да опише как бизнеса в Германия, професионалните организации и дори местните власти надхвърлят указанията на нацисткия режим по отношение на изключването на евреите от немската общност.]
