Когато нацистите затварят евреите в гета, те образуват съвети, в които участват изтъкнати представители от общността, за да предоставят основни социални услуги за живеещите в гетото, за да поддържат връзка с немските власти и да се уверяват, че заповедите и наредбите на нацистите се спазват.
Скоро нацистите изискват от председателите на съветите на немски наричани юденрете – Judenräte (или в ед. ч. юденрат – Judenrat) да изготвят списъци с евреи за депортация. Лидерите в тези юденрете, които откажат, са отстранени от позицията, ако не и убити, като на тяхно място се слага лице, което отговаря на изискванията на германците.
Адам Черняков, председател на юденрата във Варшавското гето, предпочита да се самоубие на 22 юли 1942 г., вместо да съдейства за отвеждането на евреите. Други председатели на юденрат сътрудничат с немците с надежда, че по този начин биха могли да спасят поне някои от евреите в своите гета: през септември 1942 г. Морхедай Хаим Румковски от гетото в Лудж моли обитателите на гетото да му помогнат да депортира деца и стари хора, с което ги моли да му позволят да „отреже крайниците, за да запази тялото“.
В много случаи членове на юденрете си сътрудничат и помагат прикрито на евреите в своите гета.
В нацистките концентрационни лагери отбрани затворници, наричани капос, на които са възложени дейности по надзор, често са обвинявани в бруталност, като те са подробно описани в следвоенните свидетелства и мемоари. След войната определени членове на юденрете и някои капос са изправени пред съд в Полша и не само, както и пред съдилища на честта във временните лагери са преместени в Германия, Австрия и Италия. Множество капос също са обвинени и съдени в Израел.
