В края на Втората световна война в Европа САЩ, Обединеното кралство, СССР и Франция образуват Международния военен трибунал, в чиято юрисдикция се включват военни престъпления, престъпления срещу мира, престъпления срещу човечеството и конспирация с цел извършването им.
През ноември 1945 г. оцелелите високопоставени длъжностни лица от Третия райх са изправени на съд пред Нюрнбергския трибунал, в Германия. Сред тях са Херман Гьоринг – вицеканцлер и съветник на Хитлер, както и един от най-известните нацистки лидери; външният министър Йоахим фон Рибентроп, Ханс Франк – главният губернатор на окупираната от нацистите Полша, нацисткия идеолог Алфред Розенберг и Ернст Калтенбрюнер – висш офицер в СС и началник на Главното управление на имперската сигурност.
По време на процеса обвинението представя в големи подробности мащаба на унищожението на почти всички евреи в Европа, въпреки че това не е основният фокус на процеса. Няколко оцелели от лагерите и гетата се явяват като свидетели в делото, както и няколко от основите извършители. Най-забележителни са показанията, дадени от Рудолф Хьос, в които той признава, че са умрели милиони.
На 1 октомври 1946 г. дванадесет обвиняеми са осъдени на смърт, трима са оправдани, а останалите са осъдени на доживотен затвор. Най-важният обвиняем, Херман Гьоринг, се самоубива в килията, а десет са екзекутирани на 16 октомври 1946 г. Последният осъден от Нюрнбергския трибунал, който умира, е Рудолф Хес, в затвора Шпандау през 1987 г.
