Със засилването на гоненията и потисничеството от страна на Нацистка Германия над евреите в Германия и окупираната от нацистите Европа в първите години от Втората световна война, съюзническите войски и медиите получават подробности за затварянето на евреите в гета и концентрационни лагери от международни еврейски организации и от правителствата в изгнание из окупираните страни. Въпреки че тези доклади не винаги са напълно точни, цялостната картина за мащабните гонения е ясна.
Още на 7 декември 1939 г. в. „Ню Йорк Таймс“ отразява красноречиво обществен протест на изпълнителния комитет на Световния еврейски конгрес против насилственото затваряне на полските евреи в „резерват“ в Люблинското воеводство в Полша, където са подложени на глад и нечовешко отношение.
Две години по-късно, на 30 юни 1942 г. същият вестник публикува водеща статия със заглавие „1 000 000 евреи посечени от нацистите“, в която Световният еврейски конгрес докладва данните, получени от полското правителство в Лондон, че нацистите са съградили „огромна кланица за евреи“ в Източна Европа.
Подобни статии се появяват и в британската преса през юли 1942 г., в. „Дейли Телеграф“ публикува статия, която описва съдбата на европейското еврейство като „най-голямото масово убийство в световната история“, обаче статията се появява на петата от общо шест страници във вестника.
През август 1942 г. американското правителство и британското външно министерство научават от телеграма, подадена от Герхарт М. Ригнер – представител на Световния еврейски конгрес в Женева; че според плана на немското правителство „всички евреи от окупираните или контролираните от Германия страни трябва след депортиране и концентриране“ на изток „да бъдат избити, за да се реши веднъж завинаги еврейският въпрос в Европа“
